Базилика „Св. София“

Базиликата „Св. София“ е издигната на върха на хълма край древна Сердика, а днес попада в северозападната част на площад „Св. Александър Невски”. Името й е посветено на Светата Божия Премъдрост – „Άγια Σοφία“, едно от проявленията на Божия син, Исус Христос. Базиликата възниква в края на V – началото на VI век в центъра на най-големия сердикийски некропол – Източния, и е съхранила в основите си многобройни гробни съоръжения и останките от няколко по-малки и по-ранни църкви, които днес могат да се видят в експозицията под подовото й ниво.

В план църквата е трикорабна, с по-широко централно деление (наос) и напречен кораб (трансепт), равен по ширина на централния. Апсидата на олтара е тристенна отвън и полукръгла отвътре. Естественото осветление прониква във вътрешността на храма през две редици високи и тесни засводени прозорци. На север и юг от входното пространство (притвора) има допълнително изградени овални помещения, които са с помощни функции. Наличието на предапсидно пространство води до издължаване на средния кораб, като в план се образува т.н. „латински” кръст, който се отличава с много дълга централна част, пресечена от отчетливо оформено късо рамо. На мястото на пресичането се извисява куполът. Изцяло тухленият градеж на стените и отсъствието на цилиндрична част (барабан), която обичайно служи за основа на купола, са други две особености, оформящи облика на храма. Повечето учени свързват плана на „Св. София” с малоазийската раннохристиянска църковна архитектура от IV – VI век и считат, че тя е мост към романската западноевропейска архитектура, развиваща се по-късно през IX – X век.

При присъединяването на Сердика към земите на Първото българско царство, базиликата е в занемарено състояние. В периода X-XI век, по времето на византийското владичество, тя е възстановена, а през XII век става Българска митрополитска църква. След превземането на София от османците, за дълго храмът остава полуразрушен и се ползва като склад за военни трофеи. В края на XVI век сградата му е превърната в действаща джамия под името „Сияуш паша”, но по време на двете тежки земетресения от XIX век (1818 и 1858 г.) тя двукратно е пострадала.

От 1900 г. Базиликата е един от символите на столичния герб. През 1900 г. в южния кораб е устроен параклис и едва след 1911 г., когато е приет Закон за старините, се вземат мерки за запазване и възстановяване на църквата. Тя е отново отворена за богомолци през 1998 г.

Под храма са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви. Гробниците и гробовете са от периода ІІІ – нач. на V в.: каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници – с плоско покритие от каменни плочи и засводени. Макар и рядко, някои от засводените зидани гробници са стенописвани.

Археологическо проучване

Проучванията под и около базиликата „Св. София“ започват през 1893 г. от Вацлав Добруски и с различни периоди на прекъсване продължават до 2004 г. Той прави проучвания в апсидата на църквата и попада на мозайката „Рай“.

Системните разкопки в границите на източния некропол са дело на Богдан Филов, който през 1910-1911 г. разкрива над 50 гробни съоръжения. В резултат на неговите проучвания са открити две разположени една над друга мозайки, зидове от предхождащи базиликата „Св. София“ структури, множество гробове и различни дребни находки.

През 1930 г., при премахване на някои архитектурни части от периода, когато базиликата „Св. София“ функционира като джамия, позволяват да се разкрие още един фрагмент от мозайка от централната част на първата църква. След последвалите спорадични проучвания, продължили над един век, разкритите гробове са повече от 100.

През 1980 г. във връзка с изграждането на Паметника на незнайния войн, разкопки са проведени от южната страна на базиликата и са разкрити 20 гробни съоръжения.

През 1990 г. започва мащабна програма, включваща консервация, реставрация и експониране на интериора и подподовото пространство на базиликата „Св. София“. Целта на археологическото проучване е окончателно да реши въпроса с гробните съоръжения и църкви, предхождащи базиликата и запазени под нея.

От 1991 до 2002 г., с прекъсвания, разкопките се водят от екип на Музея за история на София с ръководител Константин Шалганов. Като резултат са проучени ок. 400 кв.м. в подподовото пространство на базиликата и на -2,50 м под съвременния й под. Разкрити са общо 52 гробни съоръжения. Те датират от третата четвърт на II в. до края на V в.

През 2002 г. е проведена последната планирана археологическа кампания под базиликата. Разкопките са проведени под южния кораб. Наблюденията продължават и през следващите години, свързани с изпълнението на проекта по социализация и експониране на обекта.

Дейности по проекта

През миналия век в продължение на десетилетия, както и в началото на настоящия, са изпълнявани изкопни дейности на дълбочина от 3 до 6 м под пода на храма, във връзка с   теренните археологически проучвания. Преди проучванията, носещите тухлени зидове и колони са били запънати  на нивото на пода.  По-късно това запъване вече отсъства и е нарушена сериозно носещата способност на конструкцията  на храма.

Проектът включва изпълнение на две пилотни системи северно и южно от църквата, чрез които ще се възстанови запъването на конструкцията на нивото на пода. Чрез конструктивното укрепване с изпълнените две пилотни системи значително ще се подобри сеизмичната  устойчивост на сградата. Освен това ще се изпълни хидроизолация на сутеренните каменни зидове от външна страна в обхвата на антисеизмичното укрепване.